Дъждовен ден за градинаря
ДЪЖДОВЕН ДЕН ЗА ГРАДИНАРЯ
Тъй както градинарят в дъждовно утро
със жалостно око градината оглежда,
така и аз върху перваза на прозореца
подпирам лакът.
Денят е облак,
разтръскал кукувичата си прежда.
Търкаля черни камъни по ската мракът.
Светът по своите объркани спирали се върти,
отива,
връща се,
дълбае –
и все не стига
до истинската същност на нещата.
Какво са хлябът, славата, парите,
нетрайните възторзи на плътта,
когато
с изпружени пети
и със душици примирени
ще се представим някой ден пред Господ Бог?
Или пред Сатаната?
Защо тъй яростен живях?
И днес, към своя край закретал,
с прахан и кремък в пазвата превалям вече дългия си хълм.
Един задавен в яростта си Попокатепетъл.
Един премазан от пороя житен кълн.
Защо в безсмислици, в несмислени вражди,
в камари непресметнати надежди
човек пилее силици –
и чезне?
Нима е сляп – да види какви нетрайни къщички от “Лего” си реди?
А кулите от злато и от слонски бивни
са въздух .
Порнография.
Поезия.
Протягам през прозореца душа и чувам –
дъждът вали и плевелът в градината расте.
Събаря мракът
стоборите с напуканите грънци.
А градинарят под навеса
като разплакано дете
седи и чака.
И моли се на небесата
да пратят слънце.
© Валери Станков All rights reserved.
