Дъждовен полет
Подгизвах, но обичах есента –
подмамваше ме с шарена премяна.
Макар че, всяка капка е сълза,
примолваща със нея да остана.
Сега е пролет, също дъжд вали,
цветчетата окъпани са в пръски.
Но някак другояче в мен трепти,
ухание априлско с мисли дръзки.
Дъждът променя всичко в този свят –
и хора, и дървета, и животни.
Забравил съм за делничния бяг,
жадувам топлина и меки вопли.
На благост, на мечтание, на сън,
на ехо от прииждащата пролет.
Поемам, ще изляза пак навън
и нека полетя – дъждовен полет!
© Данаил Таков All rights reserved.
