Apr 26, 2019, 12:51 PM

Дъждовна лазарка 

  Poetry » Landscape
813 11 30
Два облака облякоха небето
в дъждовносив изискан габардин.
Надвисна над църковните кубета
единствен шалът му сребристосин.
Но вятър млад издърпа синевата,
а после зад дърветата се скри.
И хукна като лазарка водата –
игрива, пъргава, (иди я спри!).
Косите си над нивите разплете
и всяко стръкче с обич вкорени.
Постави го на слънцето в ръцете,
пови го с грижи като с пелени. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??