May 19, 2009, 12:17 PM

Дъждовна любов 

  Poetry » Love
697 0 8

Дъждовна  любов

 

С  дъжда  дойде

желанието за жена.

Като порой ме заля,

изостри всички   сетива!

 

Луди часове…

Превзеха плътта

и  смесиха се  в  дъжда

страстта  и сластта!

 

Тежки капки

отброяваха минути  наслада.

Единствено ликът  ти

ми  беше   награда!

 

Не с  крила…

а  с  тежки  окови

се сдобихме в  дъжда,

на обич  готови!

 

В пороен дъжд

аз  сух останах!

Омалял от любов,

нов   сън  подхванах!

 

 

 

 

 

 

 

 

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Не с крила…
    а с тежки окови
    се сдобихме в дъжда,"
    Но защо?
  • Уау! Дали ще останем сухи и ние, или ни чакат мокри сънища след този прочит... Поздрави
  • Кефиш ме Пещерски!
  • Пак ще омалееш!
    Нека е от любов!
    Та дори и в съня,
    какво от това?!
    Поздрави!
  • Пещерски - Любовта е градушка - чука(с чук) по сърцето... знаеш... сухи няма... Окове ли те - осъден си без присъда... и без право на обжалване...
  • Не спирай да сънуваш, Пещерски! Поройни са дъждовете след дълга суша!
  • Ще се научиш ли или
    винаги искаш да учиш този урок
    Хубаво пишеш.
  • Да е светъл сънят ти и да продължава дълго!
    Поздрави за стиха!!!
Random works
: ??:??