Дъждовни спомени
Когато се превърна в леден вик,
ще потрепери ли душата ти от спомени,
ще се превърнеш ли в невинен стих,
когато счупя дните непотърсени?
Във тъмната си скръб ще ме очакваш ли
да попътуваш с ветровете ми във времето?
Под зеленясалия сняг ще ме намираш ли,
когато всичко в тебе е изстинало?
Когато дъждовете побеснели
завалят в душата ти и я измокрят,
не знам дали ще си разбрал, но ще те скрия
в опушения покрив на мечтите си.
Ще се почерпим с някаква тъга
и ще отключим всичките си спомени,
за да усетим, че сме в края на света
и че сме заедно, дори и разделени!
© Геновева Христова All rights reserved.
