Дъждовно
Знаеш ли, болката няма име.
Няма въздух в лабиринт от бягане.
Слепецът вижда като прилеп,
китарата издъхна от отлагане.
От дялкане на приливи и отливи
словата пребоядисаха се в мрак.
Нямат текст мечтите рошави –
гуляе с тях дъждът пиян.
Подарява им лачени обувки,
за да осинови босите души.
Напива ги на пресекулки.
На екс! С изкуствени сълзи.
По улицата топъл страх потича,
старците увиват се в мъгла.
Във кръчмата срамът се разсъблича,
за да поникне дивото в кръвта.
© Силвия Илиева All rights reserved.
На дивашки ме разгада 
и никнат навсякъде 
