Aug 15, 2010, 10:39 PM

Дъждът се вижда...

1.4K 0 5

 

 

 

 

на сенчест фон дъждът се вижда

на светлото прозира той

окото търси тъмното за да съзира

със сълзи дъждовни плаче ли небето

или е в покой

 

водата е прозрачна но дъждът се вижда

сякаш небето е нечие сърце

забравило душата си нетленна

боли дъждът сърдечен

и умира нейде нечие небе

 

капки съкровени а дъждът се вижда

не се съзират само ако те болят

не мокрят а изгарят пламъчетата дъждовни

когато е изпепелена

цялата душевна плът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чар, юли/август 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...