Aug 15, 2010, 10:39 PM

Дъждът се вижда... 

  Poetry » Phylosophy
1109 0 5

 

 

 

 

на сенчест фон дъждът се вижда

на светлото прозира той

окото търси тъмното за да съзира

със сълзи дъждовни плаче ли небето

или е в покой

 

водата е прозрачна но дъждът се вижда

сякаш небето е нечие сърце

забравило душата си нетленна

боли дъждът сърдечен

и умира нейде нечие небе

 

капки съкровени а дъждът се вижда

не се съзират само ако те болят

не мокрят а изгарят пламъчетата дъждовни

когато е изпепелена

цялата душевна плът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чар, юли/август 2010

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??