Дъждът вали по-есенно от всякога
Пътя си избрах съвсем сама
от осъзнаване и обич, и ненавист,
а всяка моя стъпка бе храна
за ненаситната човешка завист.
Кръщавах си причините така,
че да осмислят новата посока,
а истинската бе една -
че лесно е да падна от високо...
Нахлуваше тълпата в моя храм
все гладна в недостатъчност на факти,
рушеше и си взимаше без срам
и търсеше неизмеримост необятна.
Назад не се обърнах ни веднъж,
че всяко връщане е някакво начало,
а всяко падане по моя път
по нещо ценно сякаш ми е дало.
Дъждът вали по-есенно от всякога,
а своя кръст понесла съм натам,
където вярвам няма гладни. Някога
навярно ще го завлека - не знам...
от осъзнаване и обич, и ненавист,
а всяка моя стъпка бе храна
за ненаситната човешка завист.
Кръщавах си причините така,
че да осмислят новата посока,
а истинската бе една -
че лесно е да падна от високо...
Нахлуваше тълпата в моя храм
все гладна в недостатъчност на факти,
рушеше и си взимаше без срам
и търсеше неизмеримост необятна.
Назад не се обърнах ни веднъж,
че всяко връщане е някакво начало,
а всяко падане по моя път
по нещо ценно сякаш ми е дало.
Дъждът вали по-есенно от всякога,
а своя кръст понесла съм натам,
където вярвам няма гладни. Някога
навярно ще го завлека - не знам...
© Виолета Зашева All rights reserved.
