Dec 2, 2006, 10:18 PM

Дълъг път

  Poetry
949 0 3
Кратка бе нощта със теб,
а с теб ми беше тъй добре,
но кратките неща са сладки
и исках силно...много силно
времето да спре!

Не знам защо,но те желая,
желая те със цялата си плът
и макар да ми е трудно да призная
в сърцето ми витаят мрак
и скръб....!

Но знам,живота гаден е такъв!
Все нещо двама ни ще раздели,
ако не ревност-то дълъг път,
път,от който много дълго
ще боли......

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...