Дървото „Довчера“ в дъжда ме погледна
през всичките, охрави, свои листа.
Покани ме, сякаш, под него да седна -
на мократа пейка, с железни крака.
То имаше толкова да ми говори -
за лятото, птиците, синия здрач...
Разказваше своята семпла история,
разказваше кротко и някак през плач.
И, може би, искаше да ме прегърне -
(единствен слушател в дъждовния ден),
но можеше само с листа да прехвърча,
и да ги натрупва с въздишки по мен. ...