Странните мъже

Поетите са странни хора.

Поетите са странно племе.

Полумъже, полужени.

Полудобри и полупроклети.

Само съпругите им знаят,

защо си лягат с чорапите.

Гонете ги от вкъщи, мразете ги!

Те са си такива! А какви?

Наивни, детски замечтани,

без пари, богати на мисли превдзети.

Гоните ги! Гоните нежните поети!

Те знаят само пет и пет,

чинии чинно да измиват,

децата свои да обичат...

Но те не носят лед, не носят

за вашето шампанско!

Не правят чудеса( А другите? - Оо -дааа!)

Поетът в гащите не, ще ви бръкне,

не, ще ви щипне за гърдата!

Дори и поглед кóс не, ще ви хвърли,

когато голотата ви белее.

Но знайте, знайте, когато утрото

придойде. И станете от сън...

Разрошени, без грим, без сенки!

Поетитите пристигат...

Повиват ваш'ате колене,

пришиват всичките ви грешки,

прощават всичките ви грехове...

Поетите са странни хора...

Поетите са странните мъже.

Сърцата техни бият

с вашите сърца.

Поетите... поетите...