Един единствен миг
Видяхме се... във капка от роса,
в един единствен миг от тишината,
обичахме живота от душа,
а не през призмата на сетивата.
Един единствен миг ти отделих,
отдавна си останал само спомен,
но споменът умира без сълзи,
в които за живот да се разтвори.
Един единствен миг си позволих,
отново да почувствам любовта ни...
и ето - сядам пак да пиша стих,
макар че в него има... само думи.
Очите ти са пълни със тъга,
изпивам я лирично и на глътки,
в красивата прегръдка на нощта
проблясват избелелите ни стъпки.
Един единствен миг ги проследих,
назад към необятните вселени -
макар и необходени дали
остават във съзнанието ни цели?
Един единствен миг ще съм така -
разклатена, стихийна и различна,
от утре съм предишната жена,
но днес и само днес ще бъда... всичко.
© Деси All rights reserved.
