melian4eto (Деси)
77 16
Oct 29, 2013, 9:00 PM

Един единствен миг 

  Poetry » Love
677 0 3

Видяхме се... във капка от роса,

в един единствен миг от тишината,

обичахме живота от душа,

а не през призмата на сетивата.

Един единствен миг ти отделих,

отдавна си останал само спомен,

но споменът умира без сълзи,

в които за живот да се разтвори.

Един единствен миг си позволих,

отново да почувствам любовта ни...

и ето - сядам пак да пиша стих,

макар че в него има... само думи.

Очите ти са пълни със тъга,

изпивам я лирично и на глътки,

в красивата прегръдка на нощта

проблясват избелелите ни стъпки.

Един единствен миг ги проследих,

назад към необятните вселени -

макар и необходени дали

остават във съзнанието ни цели?

 

Един единствен миг ще съм така -

разклатена, стихийна и различна,

от утре съм предишната жена,

но днес и само днес ще бъда... всичко.

 

© Деси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??