Вълните бавно се поклащат,
говорят сякаш с пясъка.
Неща от векове, които знаят,
но пак се слушат и разказват.
Един самотен гларус едва-едва
пристъпваше сред тях.
Не слушаше, не виждаше дори,
от седмици не беше ял.
И празно гледаше напред...
Какво, че слънцето изгря
и чайки крякат надалече.
Какво, че няма буря ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up