Един живот не стига
Един живот не стига...
да повярваш
в утрото на слънчев ден.
В малък стрък тревица, в облак черен,
в целувка нежна, в бор зелен.
Един живот не стига...
да се напиеш,
в хладна кръчма, като стар моряк
и песента да литне, джин попила,
над някой стар, забравен бряг.
Един живот не стига...
да залюбиш,
да имаш всички хубави мъже...
Но истината е една - че Господ,
Господ ни е дал едно сърце.
Един живот не стига...
да обичаш,
истински, като в любим роман,
да отдадеш и мислите, и дните
единствено на него - твоят блян.
Един живот не стига...
да се помолиш
с свещица крехка пред иконостас.
И свел очи, да кажеш:"Боже!
Прости ми, сторих грешка аз!"
Един живот не стига...
да се пребориш
със ориста на хиляди лъжи.
И пак да тръгнеш, като Оцеола
да гониш истината, даже да боли.
Един живот не стига...
да приемеш,
че тленен си на таз земя.
Но стига ти, че тя - Смъртта, проклетата,
ще те спаси, ще те избави от скръбта.
© Ангелина Димитрова All rights reserved.
