Oct 3, 2007, 2:02 PM

Един кръговрат...

  Poetry
996 0 6
Тръгваш и вървиш ли,вървиш,
щастие търсиш,
а самотен вървиш...
Даваш от себе си всичко,
но на кого?
На човек,който подиграва се с теб
и защо?
Продължаваш отчаян от света и защо?
Защото всичко върти се като едно кълбо..
Днес щастлив си,
утре пък не,
и това с години повтаря се,
няма ли някой да го спре?
Нека се спре този голям кръговрат,
от който връщане няма назад...
Нека болката спре да гори,
и ранени всички да сме без души...
Нима от този голям кръговрат,
наистина изход няма?....
..Няма път назад....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...