Прелитна нежен полъх като зов,
в дъх небето се разтвори и отмина.
Сега сме вече сила и любов,
и две души, родени с херувими.
А сън ли беше синьото небе,
един от друг отпивахме сълзите.
И двама с теб отпивахме дъждец,
щом се милвахме от святото си вричане.
Прелитна нежен полъх като зов,
в дъх небето се разтвори и отмина.
Един обет чрез вярата във Бог,
че с теб ще се обичаме завинаги!
© Аз All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
