Прелитна нежен полъх като зов,
в дъх небето се разтвори и отмина.
Сега сме вече сила и любов,
и две души, родени с херувими.
А сън ли беше синьото небе,
един от друг отпивахме сълзите.
И двама с теб отпивахме дъждец,
щом се милвахме от святото си вричане.
Прелитна нежен полъх като зов,
в дъх небето се разтвори и отмина.
Един обет чрез вярата във Бог,
че с теб ще се обичаме завинаги!
© Аз All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
