Jul 11, 2008, 12:25 PM

Един след друг

  Poetry » Other
1.1K 0 34
Където и да си,
ще бъдем свързани
със тънка нишка
незаспало време.
Ще приютим сезоните
във себе си.
Ти искаш ли да
си ги поделим по равно?
А те са четири...
За теб и мен - по два.
Дванайсет месеца сме с тебе.
Четни.  
Ще се редуваме във тях,
един след друг.
Не мислиш ли -
така ще бъде честно?
Дори да си студен,
зад теб ще пекна...
И облакът ще ми е
чаша, ако завалиш,
която ще зaхвърля,
като те изпия.
Ти само ми кажи,
че си съгласен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви
  • Нищо не става без взаимност, добре си го казала!
  • Еххххх Елиии, не мога повече. Колкото и да искам да ти кажа по по-различен начин колко си ункална и възхихителна, и колко обичам стиховете ти, просто се изчерпах...
    Но винаги минавам за по едно 6, не пропускам! А и кой може?!
  • Облакът ще ти е чаша...
    Прегръдка!
  • С предложение, на красавица и умница като теб, кой не би се съгласил...Ели милинко момиче, та той ще е губещия и го знае...ти само вярвай и тихинко , на пръсти го чакай и се подсмихвай...защото него го боли,от страх че ти ще откажеш да се съгласиш...ПРЕГРЪДКА ОТ МЕН.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...