Единствен
Единствен
Уж единствен бях.
Уж ме обичаше.
А оказа се, двама били сме.
Или трима.
Безкрайно обичани.
Вечно твои.
И всички "единствени".
После тръгна си.
Нито "довиждане",
нито "сбогом" - и дума не стана.
Мълчаливо.
"Безкрайно обичам те"???
"Вечно твоя"???
Било е измама.
Аз умирах сам.
Много. И истински.
И не исках без теб да ме има.
Нито тебе.
Ни твойто обичане.
Ни лъжите за двама и трима.
Ще възкръсна пак
някога, с времето.
Ще забравя таз дума "обичам".
И "безкрайно".
И цялото вричане.
Ще възкръсна
към теб безразличен.
