ЕДИНСТВЕН ГОСПОДАР
Река от жал отнесе сьдни-
сьлзите мои на далеко,
там, където в сенки мътни
не е стьпвал и човекът.
И отново виждам цветовете,
обагрили с живот крьвта ми,
и усещам благи ветровете,
с които нежно са довяни.
А душата моя ще играе
нестинарски танц вьв жар,
преродена в огьня на Краля-
ЖИВОТ - единствен господар .
© Ивайло Яков All rights reserved.
По една усмивка за всяка от вас,айде и още една 
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
