Единствена любов
На този свят една съм любил,
но тя ми стига и за сто
И от това не съм загубил,
аз имах Рай, Небе, Злато…
Щастлив бях аз, че я обичах,
със най-великата любов.
Не любих аз да се развличам,
на много жертви бях готов!
Едно сърце аз имах само
и без остатък бях го дал.
Аз за душа и нежно рамо,
със шепите, бях взел и дал.
На този свят една съм любил…
А можех да залюбя сто!
Но от това не съм загубил –
аз имах Рай, Небе, злато!..
© Hekredel All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
