Единствена любов
На този свят една съм любил,
но тя ми стига и за сто
И от това не съм загубил,
аз имах Рай, Небе, Злато…
Щастлив бях аз, че я обичах,
със най-великата любов.
Не любих аз да се развличам,
на много жертви бях готов!
Едно сърце аз имах само
и без остатък бях го дал.
Аз за душа и нежно рамо,
със шепите, бях взел и дал.
На този свят една съм любил…
А можех да залюбя сто!
Но от това не съм загубил –
аз имах Рай, Небе, злато!..
© Hekredel All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
