Единствена любов
На този свят една съм любил,
но тя ми стига и за сто
И от това не съм загубил,
аз имах Рай, Небе, Злато…
Щастлив бях аз, че я обичах,
със най-великата любов.
Не любих аз да се развличам,
на много жертви бях готов!
Едно сърце аз имах само
и без остатък бях го дал.
Аз за душа и нежно рамо,
със шепите, бях взел и дал.
На този свят една съм любил…
А можех да залюбя сто!
Но от това не съм загубил –
аз имах Рай, Небе, злато!..
© Hekredel All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
