Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
Jun 17, 2021, 7:52 PM  

Единствено за мене 

  Poetry » Landscape, Other
536 4 9

Залезе слънцето, послушно,
зад хоризонта озарен.
Морето ласкаво го гушна
и залюля го в нежен плен.
Рибарю, ориста нелека,
ти не оплаквай, не кълнѝ!
Виж – грее лунната пътека,   
над кадифените вълни.

 

Проплакват чайките в съня си –
сънуват плажове, тълпи.
Рибарю, стар – недей се въси,
а чаша узо си сипи,
че знае нежната китара,
не си ти толкова суров,
щом пееш песен – тъжна, стара,  
за нощ, русалки и любов.

 

От морска пяна посребрен е,
поскръцващия, дървен кей.
Налей, рибарю и за мене,
за мен единствено попей.
Щом сън на клепките ти легне
и изгрев тихо пропълзи,
ще си отида, да избегна,
солта от мъжките сълзѝ.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??