Единственост
Един-единствен
е споменът.
А той се откъсва
като натежала
от сок праскова -
кръгла, кървава
и... презряла.
Една-едничка
река го поема.
И той започва
пътуване.
Реката го носи
към бъдещето.
Бърза да го скрие
само за себе си.
Една-единствена
сладост -
неподправена,
влюбена -
той й дарява
с нектара си.
Тя цялата
се изпълва
със него
и с аромата му.
Едно-единствено
е дървтото,
което остава
самотно,
което тъгува
по спомена си.
Протяга клони,
докосва водата
и вдъхва части
от себе си.
Една-единствена
е вълната.
И тя ревниво
ги чупи
и ги захвърля
по пътя си.
Тя ще опази спомена,
превърнат
във настояще
и няма никога
да го даде на морето.
Една-единствена
е тъгата,
която капе от клоните.
Било е
последното лято.
Дървото
завинаги е безплодно.
Последният
му лист се отронва.
И запалват се
корените му.
© Александра Михалева All rights reserved.
