Една гостенка
На вратата ми чука Нощта
и припряно бравата натиска.
Кашля, пъшка, тропа с крака,
нещо мъмри и злобно се киска.
През шпионка тайно надничам
залепен, като марка към плик.
Ставам бързо, пуловер обличам,
мравки лазят по мойта снага.
Рокля вее тя чак до петите,
на гърдите ѝ гарван лети,
с мрак бродиран. А косите
с цвят на хиляди тъмни луни.
Бавно слагам всички резета
и на пръсти изнизвам се аз.
Да си ходи - тъмница проклета.
Без покана дошла в светъл час.
Пловдив
07.12.2017
© Хари Спасов All rights reserved.
