Градът е сив и много мокър,
прозорците му не блестят
и тъжен вятър без посока
се лута. Скитник непознат.
Площадът кротко свил в юмруче,
от сушата отронен лист,
на него пише стих – неслучен,
опитва да опази чист
гласа звънлив на водоскока,
та гълъби да напоят
душици в този сив и мокър,
по-тъжен от тъгата град...
Една жена – навярно луда,
на люлката под този дъжд,
седи, рисува с думи чудо,
в дъгата вижда своя мъж...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
