Една от тези сутрини
"... Изпратихме срещу тях вихър в ден на непрестанно злочестие, изтръгващ хората, сякаш са стволове на изскубнати палми."(Сура Камар: 18-20)
Една от тези сутрини,
в които
дърветата на сградите пак пречат
и трябва със машини клоните да
режат.
- Зеленото не трябва да се пречка! -
Не му е мястото в града!
В града, приятел, се работи
и бизнес климатът е важен!
А иначе е хубаво - природа,
но само в събота, в неделя -
иди в гората там, на пикник
и гледай си дърветата на воля.
Това е град бетонен -
Град.
Градът, във който да работиш...
И даже можеш да живееш...
Да спиш във жилище на първия,
в квартал, направен за работници.
И да се влюбиш даже можеш,
но чуй ме - НЕ В РАБОТНО ВРЕМЕ!
В града със мъртвите дървета.
...
Забравил е градът отдавна
как писъкът с машината се слива,
една машина как се врязва
и в огъня изгарят некролози.
Забравил е градът как в 9,
в една от тези сутрини
се свлича
Животът му и целият му
бизнес климат,
превръщайки го в бяло зомби.
Атаките от 11-ти.
- Градът от терористи е заплашен -
плашете се и работете!
А нашите военни знаят
със терористи как да преговарят.
Багдад, Тикрит, Кабул, Бейрут
се свличат изведнъж със рев,
линейки, плачещи мъже,
барут
в
Бейрут
и кръв в града.
- Не спирайте да се страхувате! -
Градът е винаги мишена!
И не мислете много,
подкрепете
световното правителство в борбата!
Защото справяме се във Багдад,
но в Техеран растат дървета!
- Как така?!
- Така! -
И нека и в Иран дърветата да срежем! -
И терористите на колене!
- Да го направим още днес!
- Не още - съска градски пес -
Не още, но ще стане... скоро!
И помня как в една от тези сутрини
машини с рев зачерниха небето,
машини, сгради в пепел от
ракети...
От корени изскубнати дървета...
И само стволове на палми...
И нямаше живот,
и въздух...
Септември, единайстият
септември...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
