Една различна нощ
В тази нощ се изля резеда
и сънят е във тайник залостен.
Не е нощ като нощ, а Съдба -
сам Животът ми е на гости.
Ставам пъргаво, с кана в ръка
и споделям горчивото вино.
Колко дълго насам е вървял
и несигурен път е изминал,
за да седне на масата с мен
и добър да остане докрая.
И отричан. Руган. Огорчен
да насели самотната стая.
А минутите - гроздове зрели
бавно капят в очакване тръпно.
Ще остане ли в свойте предели,
или диво прогонен ще тръгне.
© Емилия Николова All rights reserved.
)))