Тази нощ ще се случи,
узрее ли месечината -
сънено ще пролае куче,
ще въздъхне в бъчвите виното,
ще проскърца врата, ще звънне прозорец,
ще се свие в клонака вятърът морен,
ще се свре тишината в ситни стъпки по двора -
по-безплътни от топлия шепот на нощвите.
Ще изохка учудено в тъмното птица,
тънка сянка ще резне съня на тревата...
И една стара приказка пак ще бъде написана,
щом сама на змея пристане момата.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
