Тази нощ ще се случи,
узрее ли месечината -
сънено ще пролае куче,
ще въздъхне в бъчвите виното,
ще проскърца врата, ще звънне прозорец,
ще се свие в клонака вятърът морен,
ще се свре тишината в ситни стъпки по двора -
по-безплътни от топлия шепот на нощвите.
Ще изохка учудено в тъмното птица,
тънка сянка ще резне съня на тревата...
И една стара приказка пак ще бъде написана,
щом сама на змея пристане момата.
© Христина Мачикян All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
