Една вечер в страната на спомените...
Една вечер в страната на спомените...
Къде живеят спомените- знам ли?...
...Навярно нейде в тайнствена Звезда
запазват ли се жизнени и млади
на Времето от златната ръжда?...
Въртим се в гравитацията властна
на тайната Звезда и търсим брод,
макар и да разбираме прекрасно,
че спомените имат свой живот
и щом веднъж излезли сме от него,
а чувствата раздали сме в аванс
залагайки хазартно свойто его-
сме проиграли златния си шанс...
... В последния трамвай пред мене седна
Момиче със божествени черти-
обърна се назад и ме погледна
със ласкави, бадемови очи...
За нещо ме попита, но не помня-
изтръпнал и смутен не го разбрах,
навярно глупост съм изтърсил в оня
среднощен час и то избухна в смях...
На спирката погледна ме отново,
загадъчно усмихна ми се пак-
преди да се усетя беше долу
и скри го там катранения мрак...
Подскочих и заудрях по вратата
и молех се на ватмана да спре,
но ускорил трамвая, той Съдбата
отказа в тая нощ да разбере...
... В една усмивка дето поощрява
бе смесило кокетно страст и свян-
о, колко пъти ходих оттогава
на спирката, но нямаше го там!...
А толкова Жени обичах после
и сладък бе чаровният им грях,
но тъй загадъчно не ме докосна,
не ме разтърси никоя от тях!...
... Животът си тече, реди проблеми,
но возя ли се във трамвай съм в стрес:
Момичето с очи като бадеми
пред мен да седне чакам и до днес!...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
