Dec 24, 2007, 11:29 AM

Едно

  Poetry » Love
844 0 6
Ах, как искам
да се споделим,
взор отправили
във небесата.
Да се целунем,
тихо да вървим,
със ласки нежни
под луната.
И моля се
пред теб сега,
да бъдем богове
една вселена.
Безспирно любим
всеки миг,
дъхът ни слят
не ни разделя.
Ще бъдем винаги
едно, изпрaвени,
дори пред края.
Любов ни води
към живот,
душите литват
във безкрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СиАн&ЛиАн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....