Eдно
Казват, че всичко е преходно -
страсти, възторзи, сълзи.
Първа не съм, ни последната.
„С времето ще преболи!”
Има ли сигурност някаква
в тази несигурност вън...
Що ли е трайност в нетрайното,
ако Животът е сън?
Само че всяко живеене
не е случайна искра.
Всичко живее, променя се,
но пак оставя следа.
И битието повтаря се,
по-различно във всеки момент.
A нишка тънка от Цялото
неизменно минава през мен...
Зная. И в тази обречена
преходност търся покой.
Вечност намирам разсечена
в мигове – всъщност - ЕДНО!
страсти, възторзи, сълзи.
Първа не съм, ни последната.
„С времето ще преболи!”
Има ли сигурност някаква
в тази несигурност вън...
Що ли е трайност в нетрайното,
ако Животът е сън?
Само че всяко живеене
не е случайна искра.
Всичко живее, променя се,
но пак оставя следа.
И битието повтаря се,
по-различно във всеки момент.
A нишка тънка от Цялото
неизменно минава през мен...
Зная. И в тази обречена
преходност търся покой.
Вечност намирам разсечена
в мигове – всъщност - ЕДНО!
© Мария Радкова All rights reserved.
