Вървя с целувките ти по устните си,
с коса, попила дъхът ти ревниво,
с рисунки по кожата – от пръстите ти,
запалили в очите ми пламъчета игриви.
Към теб пристрастена, вече фатално
не вървя, обувките ми едва галят паважа.
Всичко тук написано сигурно е банално,
но как ли оригинално „Обичам те!“ мога да кажа?
© Ирен All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
