Sep 13, 2024, 8:45 AM

Едно "Marlboro" в дъжда

  Poetry
337 2 4

ЕДНО „MARLBORO“ В ДЪЖДА

 

... есента ще дойде скоро – мека като кадифе,

ще ѝ дам едно "Marlboro", ще я черпя със кафе,

нещо топло ще ѝ кажа, сетне ще си помълчим,

и ще поседим на плажа, опнал своя жълт килим,

край рибарските колиби – със изцъклени очи,

на вързунки мъртви риби

чирозът ще си мълчи,

 

тишината ще се шмугне в туфите със сух камъш,

и – надянал черни гугли, облакът ще прати дъжд,

и вълна̀та ще се нерви, ще дере пред нас поли –

сякаш срязани консерви, тракат черните скали,

есента ще дойде скоро – чаках я от сто лета! –

мъж в дъжда, едно "Marlboro" –

струйка дим във Вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....