На хвърлей е  небето, хвърлей само
и гарваните черни са си същите.
Бесилото извива черно рамо,
опушени и посивели къщите,

те помнят онзи кобен февруари,
и вятърът в клонаците разплакан е.
Не пеят за душата ти тропари,
но свят си за Родината си, Дяконе.

Преглъщам ги словата - безполезни
не падам ничком в храмовете, църквите.
Едно небе в очите ти ще слезне,
че си в сърцата ни, а не сред мъртвите...