ЕДНОКРИЛИЯТ АНГЕЛ
Да те прегърна - но съм еднокрил.
Не съм от съвършените ще значи,
но някъде във себе си съм скрил
очите вместо мене, дето плачат.
Там всичко подредено е по две -
две топли длани, две горещи устни.
Не трябва ли да имам две криле
да те прегърна, за да те почувствам?
Но кой съм аз да съдя Бога мой?
Така решил е, еднокрил да бъда.
Двукрил е редно да е само Той,
затуй ме срещна с теб. Нали е мъдър?
Аз истината Божия прозрях
и нека любовта си не пестим.
Защо сме с по едно крило разбрах -
прегърнем ли се с теб - да полетим.
Тогава всичко ще ни е по две.
Щом имаме начало - после край.
След него Бог и нас ще прибере
според заслугите. Там има Ад и Рай.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
