Еднопосочен билет
Пътувам далече от теб,
купѝ ми билет за безкрая.
Обичам ли – ставам поет,
раниш ли ме – тънеш в забрава.
Пристъпвам плахо напред,
в тъмното любовта ми догаря.
Неизвестност броди навред,
ще се спася ли от тебе? Не зная!
Пътувам в съня ти проклет.
Сънувам ли, или само мечтая?
Събуждам се от любовния плен,
кошмарът ми свърши накрая...
Пътувам далече от теб,
ето, пресичам финала...
За чувства няма бутон за рестарт,
а само табела – "Това беше краят"!
© Пламена Владимирова All rights reserved.
