Jul 11, 2024, 1:48 AM

Едва ли... 

  Poetry » Love
171 0 0

Очите мои ли? За плакане не са.
И любовта мълчи, и оцелява. Някак.
И остаряла още вярва в чудеса,
ако научи нещо, то е как се чака.

 

 Душата моя ли? Присвила е нозе,
брои си белезите... светят в тъмнината.
Каквото даде, даде. Нищичко не взе
очаква любовта – и топла, и позната.

 

Наивността ми ли? Пак с трепетна ръка,
среднощните минути като котки гали...
Ще оцелее ли? Не вярвам. Не така.
Нима заспа, любов? Преструваш се. Едва ли...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??