Безумствен смях от бяло пространство,
в което се взираше бледа луна...
Опитомени камъни, изпръскани с вино,
стенание, жажда и сънна мъгла...
Необуздани коне всред порой дъждове,
прииждащи бавно и недочакали
своя потоп- водопад...
Забулени хълмове сред мъгли непрорязани,
от които изтичаха пари небесни...
и стелеха свойте ръце бледо- кремави
в небето от звездни, непознати никому песни...