Ех, тая Злоба
Не е ли злобата крещяща болка,
укрила се в пострадала душа?
И ни ранява, сякаш е осколка,
забиваща се в хорските тела.
И колкото е болката по-силна,
осколките свирепи по летят,
превръщайки животът ни в обилна,
нережеща се даже с нож мъгла.
Ние в мъглата тънем – непрогледна,
загърбили и милост, и мечти!
Но нека тая нощ да е последна,
обсебена от злостните мъгли.
А утрото дано да ни посрещне
с изчистено и грейнало небе.
И злобата взривена да проблесне,
в обсипано със макове поле!
© Данаил Таков All rights reserved.
