Ей, ти
Ей, вие, безлични лица,
онзи и ти, тълпата обърнала гръб,
кажете колко пирона забихте, във колко сърца,
гърлото веднъж пресъхна ли, по жалкия ви път?
Не чухте шепота на вятъра, нали?
Не вкусихте от егоизма що родихте.
Защо ли дребната душа не спи,
друг ако щастлив е и лети!
И Ти, там горе, на небето,
свали небесните си глухи войни,
Дето спят, когато моли се детето,
а злите с крадено са в старини достойни!
Колко смърт е нужна на земята,
колко трябва, за да бъдеш по-добър?
На някого подай ръката,
твоята любов над някого да е чадър.
И колко злато ще си занесеш във гроба,
ей, ти, забравилия за звездите, за плача.
Спокойно спиш ли, казал думите - отрова,
нима омразата роди те,
да рушиш света...
© Безстрашна All rights reserved.
