Ежко Бежко
ЕЖКО БЕЖКО
Бях се ядосал нещо, но разбрах,
че много скоро и това ще мине.
Наместо да се вайкам с ох и ах! –
реших да мина под дъжда копринен.
Разритах в парка мъртвите листа –
залутан в листопада Ежко Бежко,
и вече спрях да мисля за смъртта
като за нещо адски нечовешко.
Приех я – уж, с косата си коси,
а пък над мен разстила тежки гриви! –
смъртта е повод Бог да ни спаси
от адската съдба – да бъдем живи.
Край мен – прекрасна, слезе есента –
печалница! – от своите покои,
и с кротък показалец на уста
зачеркна всички скверни думи мои.
През възрасти за обич и мечти,
за смърти, за възторзи и любови,
човекът е осъден да лети! –
дори и прикован в пандиз с окови.
Мислете си понякога за мен? –
и няма да ви бъде вече тежко.
А аз ви обещавам – някой ден
край вас да изтопуркам – Ежко Бежко.
© Валери Станков All rights reserved.
