Експрес Живот
Пътуваме. Към някого,
а може би към себе си?
В един експрес улавяме
вагон "Живот".
Поглеждаме съседите
под вежди...
може би и с угризения...
се возим на всевечния
транспорт...
От гара "Младост"
се усмихваме на Слънцето.
Закичваме се с нежността
на неговата светлина.
На спирка "Зрелост" си броиме
зрънцето - посято и отгледано -
поело по света.
Навлизаме в безбрежното
на "Мъдрото".
Все по-уплашено отвръщаме
от огледалото лице.
Сънуваме.
Бълнуваме.
Недоизживяното.
Насъщното.
И губим се.
Незнайно как.
Къде?
Тогава в буря от илюзии
сред питанките
и сълзите на солта
разбираме -
да слезем
недостойно
от експреса...
не ни е по душа...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
