Ела
в една история,
в една илюзия
със две-три мисли!
Виж, няма нужда от безшумие!
Каква луна!
Като конец
и нека веза любовта ни!
Да свири в храстите
щурец!
Ела и нека хукнем
след вечерния
ветрец в една
игра на ласки
и на думи!
Ела! Полека!
Отстрани! И нека
счупим тишината!
Ела! А после?
Нека предстои...
Дори да е безумие!
Дори да е, приятелю!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.