Ела
Ела! Ще те чакам на нашия кей
по същото тайнствено време.
Побързай, побързай и само посмей
китарата с теб да не вземеш!
Аз нямам търпение. Броя си на глас
минутите дълги без тебе.
Ела! И ще гледаме двама в захлас
морето как спи като бебе.
Как бавно полюшва две сънни вълни
във люлка от пяна прозрачна.
Ела! И светът ми с любов напълни,
целувай лицето ми в здрача.
А после тръгни си внезапно, без звук.
Накарай ме да онемея.
Да чакам нещастна завинаги тук –
във тъжния залез на кея.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
