Ела без него, за да се изгубим
Ела на среща!...
Този път те каня.
Не ми се появявай ненадейно.
... ще е горчиво, бира, без лазаня,
ще бъда с кожа, втора и студена,
по купеста момичешка дъждовност.
Нали не си крадец на дъждовете...?!
Сълзи́ ще донеса, за по-удобно.
Но да си знаеш, всичките са цветни.
Не знам дали да не поканя лято
с очи от кадифени теменуги...
... часовникът е омагьосан вятър,
ела без него, за да се изгубим.
... Вземи въже!
Ще бесим тишината,
разчоплим ли зарастналите рани.
Ела, преди да стана непозната
и още спомням си защо те каня.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
