Електорат
В трамваи, тролеи замислени хора
във някакъв унес се клатят,
Седят си намръщени,
рядко говорят...
И мислят за свойта заплата...
Децата не раснат,
а с дни остаряват.
В очите им бляска жестокост.
Те нощните улици вече познават.
И няма я тяхната кротост...
Самотните майки
презират мъжете.
Дочакали еманципация,
с приятелки спорят по кафенета
за новата демокрация...
Прегърбени старци
назад се обръщат
и своето минало гонят...
А после със празни торби се завръщат
и тъжни седят на балкона...
Със кал по реверите
зли минувачи
си чистят палтата
и псуват...
Но след мерцедеса правителствен крачат
към урните...
пак да гласуват...
© Георги Ванчев All rights reserved.
