Онемях от несгоди.
Очите ми потъмняха от облаци.
Прозрачна се чувствам отдава...
Просто енергия... някаква!?
Привикнах към хора пробуждащи
в мен носталгичните мисли.
Всичката злоба изстина.
Любовта привикна да я няма...
Има ли смисъл, смисъл да търся
... в безсмислено съществуване,
протекло насила.
Някъде там... далече от РАЯ? ...