Епископът на Севастия
Богоносецът Власий обхожда брега на морето.
По вълните върви, както Господ Исус е вървял…
Планината Аргеос отново изкачва, където
бе живял в пещера… и лекувал бе мечка, чакал…
Нощем броди в града - белостенния, с негово име.
И се вслушва в молитва, въздишка, стенание, вик…
Майки, спете! Той бди над дечицата ваши незримо…
В миг превързва с любов всяка рана, която кърви…
А щом храмът със златно кубе цял изпълни се с хора -
да целунат смирено частица от кръста Христов,
Свети Власий, щастливо усмихнат, ги гледа отгоре…
И протяга ръката си с бащински, тих благослов.
Албена Димитрова
18.4.2025.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
