Този Господ
(да кажем дори,
че е мъж белобрад),
ми се струва, че има за хоби
да меси. И меси
тестото с душите,
натиска ги с мощни ръце,
добавя им слюнка,
яйца от кокошки,
целувка от вещици.
След туй го разделя на части
- на малки души,
които напъхва
във формичките (телата ни)
и чака да втасат,
да почнат да бухват,
сами
да се сетят да месят
взаимно
делата си.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
