Nov 19, 2008, 1:06 PM

Еротичното чудо

  Poetry » Erotic
3.4K 0 11
С устни нанасяш бои по тялото ми.
И картината отново е цяла.
(Сигурно си печелил
Олимпиади във Рая?)

Махам с крила на птица -
радостта ми е пълна.
Аз летя, аз летя, аз летя
в еротичното чудо.

Вече твоята болест в себе си нося
и изцеление няма.
А дали е Любов?
Дори нещо повече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Kataneca (Русин Катански), кога е написан текстът със заглавие "Нещо повече от любов" от Ралица Монева, за която за първи път чувам? Изказът и реализацията еднакви ли са? Благодаря, че сподели!
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА), ако е заразно ти ще го разбереш първа!
    Благодаря на всички за вниманието! Радвам ви се!!!
    Бъдете щастливи!


    п.п. Благодаря, Kataneca, за текста, който по-късно ми изпрати, който
    изцяло се различава от моя - мелодията на стиха, стихотворната стъпка и съдържанието е различно! А изпълнението на Стефан Митрев е много добро, ще чакам да ми изпратиш още музика от него! Но още не съм получила данни от теб,в която година е написан този текст.
    Ще упомена още, че в 1994 г. в стихосбирката ми "Жена на Природата" е поместено стихотворението ми "Вземи ме.." В което пиша:"Ще ти говоря за Любов" и след повече от година Георги Христов изпя песен с текст "Ще ти говоря за Любов"!





  • Хващам се за думите на Марги - това е "Нещо повече от любов", което пък е песен на Стефан Митров , с текст, написан от Ралица Монева и едно мое скромно участие там.
  • Страшна си!
    Ники
  • Ех тези вируси...огнени, неизлечими!
    Поздрави Златничка!
  • Баба казваше: мрем дами е гот!!!!
    Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....