1.
Аз съм Земя.
Душата ми е познала
и болка, и песен, и грях.
И все пак твоя Земя.
Обетована твоя Земя.
В която и ореш, и сееш, и жънеш.
С нежност ще те приема
в недрата си
и ще се слеем.
2.
Целуна ме.
Бедрата си разтворих
и в миг усетих
топла влага.
Издух гърди
и слънчевия плуг поех.
Артериите ни бясно биеха.
От порите летяха искри.
Достигнали до огнена стихия
неземна светлина ни осени.
3.
Цяла нощ
във недрата ми
жадно ореш.
От телата ни страсти горят...
и издишваме нежност.
Виж, трептим песенно!
© Латинка-Златна All rights reserved.
за което истински се радвам!
"Девойко, това и шизофрения не е даже... щото и в конструирания свят на шизофрениците има логика." - написа idemidoidemi-(Идеми Дойдеми)
idemidoidemi-(Идеми Дойдеми), в поезията няма логика, има преживяване на лирическия герой - азът!
В "Ричард ІІІ" на Шекспир, Глостър І е помощник на краля Ричард ІІ. Той го убива, за да стане крал на Англия. В траурната процесия, когато лейди Ана, съпругата на краля, условно си е посипала главата с пепел, вървейки след царкофага - Глостър І спира траурната процесия и се обяснява в любов, логика има но това е алогизъм, защото той иска пред цялото общество да заяви откритото си намерение, че иска да стане крал. Този алогизъм е логичен, но с обратен знак - целта оправдава средствата. Глостър І става Ричард ІІІ.